Винарна AYA Estate ни посрещна за един ден през юли, където бяхме поканени от техния екип, и още не спираме да разказваме колко хубаво беше.
Пътят натам сам по себе си е нещо. Струмската долина се разтваря бавно, хълмовете се редят един след друг, лозята се появяват отвсякъде — и разбираш защо толкова хора, включително чуждестранни винени критици, сравняват района с Тоскана. Не е просто маркетингова фраза, наистина е така.
Малко за самата AYA
За тези, които още не са чували — AYA Estate отвори врати миналата есен и е първата по рода си „винена галерия“ в България. Сградата е вкопана в хълма, с трева на покрива и стъклена фасада — гледаш я и трудно различаваш къде свършва хълмът и къде започва сградата. Отвътре е още по-впечатляващо: гравитачно производство, три нива, а между бъчвите и резервоарите — произведения на съвременни български и чуждестранни творци. Лозята им са на два съвсем различни края на България — старите насаждения при Мелник (част от тях над 50-годишни) и още едни близо до морето, край Каварна.
Ако не сте убедени още — просто вижте снимките по-долу и ще разберете.
Обиколката
Галерията и избата са силно преплетени, затова и разходката вървеше едновременно и през двете — и тази комбинация е странна в най-добрия смисъл. Едната минута гледаш съдове за ферманция и дъбови бъчви, а в следващата стоиш пред неонов надпис Practice What I Preach (Живея според това, което проповядвам). И това е само един пример. Никъде другаде в България не сме виждали подобно нещо и точно затова определено си заслужава да се види и изживее от първо лице.
Дегустацията (и как се оказа, че конете живеят по-добре от нас)
От всичко, което опитахме, трите червени определено ни бяха най-интересни — не че останалите вина бяха лоши, просто червените грабнаха вниманието ни. Опитахме чист Гренаш и чисто Каберне Фран, и двете стабилни и добре направени, но истинската звезда за нас беше Широката Мелнишка — сортът, на който AYA държат с особена грижа, и това си личи във виното.
Десертното Disegno от Пти Мансан затвори дегустацията по най-добрия начин — богат аромат на дюля, круша, мед и тропически плодове, както и отличен баланс между сладост и свежест.
С леко замаяни глави от толкова дегустиране решихме, че сме готови за обяд. Оказа се, че първо трябва да минем покрай новостроящата се конна база – където пък се оказа, че конете ще имат собствено спа. Не се шегуваме. Водна пътека за възстановяване на мускулите, солна стая, вибриращ под – нещата, за които хората плащаме доволно в спа центровете, тук чакат спортните коне на базата. Първо по рода си у нас, доколкото знаем, и определено достатъчно, за да те накара да се замислиш кой живее по-добър живот – ние или конете =)
И сега – най-хубавата новина
Вината на AYA са и при нас, в магазина. Така че ако след всичко прочетено ви се допива чаша тяхно — знаете къде да ги намерите.
Ако трябва да обобщим целия ден в едно изречение — не архитектурата, не виното и дори не спа-то на конете (макар да не спираме да го споменаваме) остана най-запомнящото се. Беше усещането, че сме поканени не просто на дегустация, а на нещо доста по-лично. Точно заради такива дни продължаваме да търсим и да ви показваме подобни изби — защото зад всяка бутилка стои история, а тази определено си я заслужава.
А ако все още не сте убедени да отидете лично — просто си спомнете какво ви разказахме за самата долина. Малко места в България изглеждат така — хълмове, лозя докъдето поглед стига и светлина, която сякаш е направена специално за снимки. И AYA далеч не е единствената изба там — районът е пълен с още подобни места, което ни дава чудесно извинение да се връщаме отново и отново. Очаквайте ни там пак съвсем скоро.
Отпий. Наслади се. Празнувай… живота!
