По-рано тази година, докато бяхме на гости на Айя Естейт, се засякохме с част от екипа на Винарна Магура. Поговорихме си, после животът и работата продължиха, а известно време по-късно дойде и покана да отидем и до тяхната изба.
Така през август се озовахме в другия край на България, с план за Магура, Белоградчик и една сравнително спокойна разходка.
Последната част от плана не се получи съвсем.
Но да започнем с пещерата.
„Зад тази врата всъщност има пещера“
Разбира се, знаехме, че част от вината на Магура отлежават в пещерата. Това е едно от нещата, който правят избата уникална за страната – звучи впечатляващо, но все пак не си представяш много добре как изглежда това на практика… Оказва се, че започва с врата.
Зад нея е тъмно и тръгваш напред, без особена представа къде точно отиваш. В един момент светват лампите и разбираш, че си в тунел, по чието протежение има наредени бутилки вино. Опитахме да разберем колко е дълъг тунелът – над 100 метра, но колко точно не стана ясно. При всички случаи обаче, по него се стига до галериите на самата пещера. А това вече е нещо, което си струва да се види на живо.
Между бутилките се образуват сталактити и сталагмити. Има прилепи. Хладно е дори посред август. А скалата около теб доста успешно напомня, че винарната е само временният обитател на място, което си има собствен живот от много, много преди нея.
Вижда се и човешката намеса. Частта, използвана от избата, е отделена със стена от туристическите галерии на Магура, за да не се смесват двата потока посетители. Само няколко метра делят една от най-известните пещери в България от редици бутилки, които си отлежават на тъмно.
История, която днес трудно би започнала по същия начин
Изба Магура съществува от 1967 г. и използването на пещерата е част от историята ѝ още от онези години.
Днес трудно можем да си представим някой да се появи с идея да прокопае тунел към една от най-значимите пещери в България и да започне да отлежава вино вътре. Магура просто е наследила една доста необичайна възможност от съвсем друго време.
И продължава да я използва. Най-добрият пример за това е тяхното пенливо от шардоне – Tourbillon, което прекарва минимум три години в бутилка именно в пещерата.
Когато след това го опиташ на дегустацията, вече не е просто абстрактен брут, за който някой ти разказва. Току-що си минал покрай бутилките в пещерата. Точно такива моменти са и една от причините да обичаме посещенията в изби: към виното се добавят и мястото, и хората.
Няколко хиляди години върху етикет
Историята на пещерата е стигнала и до етикетите. По стените на Магура са запазени праисторически фигури и символи на хиляди години, а част от тях днес стоят и върху вината от серия Medium. Сред тях е Гъмза „Девицата“, която опитахме по време на дегустацията. Северозападът е един от регионите, с които най-силно свързваме сорта гъмза, така че комбинацията между местно вино, пещерата и символ от самата нея някак си работят като естествна комбинация.
От дегустираните вина, след това най-много си говорихме именно за „Девицата“, за пенливото, и за Грюнер Велтлинер „Създателят“. Последният беше интересен, защото е все още рядка гледка в България. Насажденията на Магура са малко и има идея с тях да се направи нещо по-различно, което винаги ни е любопитно да видим.
Трите вина са доста различни едно от друго, но всяко по свой начин беше свързано с нещо, което бяхме видели или чули същия ден. И точно такива вина обикновено остават най-дълго в разговорите ни след дегустация.
Самата изба в момента е интересно място и по друга причина.
Въпреки богатото минало, в момента има инвестиции, идеи за промени и хора в екипа, които очевидно искат да развиват нещата. Част от разговорите ни бяха именно за това какво още може да се направи и накъде смята да върви Магура през следващите години.
При изба с почти 60 години история и пещера зад гърба си, наследството е огромен плюс, но вероятно понякога е и доста сериозен багаж. На нас поне ни остана усещането за място, което тепърва решава как да използва най-добре всичко, което вече има.
И ще ни е интересно да го видим отново след време.
Към Белоградчик, не съвсем по план
След избата тръгнахме към Белоградчик, където щяхме да останем за вечерта. Пътят обаче беше в ремонт, с доста сериозни коловози и едър чакъл, и някъде по него един камък успя да пробие картера на колата.
Последваха около два часа на августовската жега, пътна помощ, търсене на сервиз и известно количество отчаяние. За щастие, по същия път мина и Вальо, регионалният търговски мениджър на Магура, който имаше вода, климатик и, както се оказа, доста повече полезни телефонни номера на монтьори от нас.
В Белоградчик пристигнахме доста по-късно и доста по-изморени от планираното. Трудно е обаче да се сърдиш дълго на деня, когато наоколо са Белоградчишките скали. Районът е абсурдно красив и определено си заслужава посещение, дори и без виното като основен мотиватор.
Вальо и съпругата му бяха отседнали в същия хотел и вечеряхме заедно. Говорихме за Магура, виното и работата, но постепенно разговорът съвсем естествено се прехвърли към пътувания, котки, кучета и какво ли още не.
След ден изпълнен със случки, тази спокойна вечеря се оказа много хубав завършек.
Какво остава след едно винено пътешествие
Харесва ни да ходим до избите, с които работим. Разбира се, искаме да видим къде и как се правят вината и да ги опитаме на място. Но почти никога посещението не приключва с последната чаша от дегустацията.
По някое време след това започват и нашите разговори. Понякога още в колата, друг път на вечеря, край басейна или докато се разхождаме някъде. Обсъждаме какво сме видели, кое ни е направило впечатление, кое ни е дало идея, какво бихме искали да видим повече. Оттам разговорът спокойно може да стигне до следващите стъпки за магазина, някое бъдещо събитие или напълно несвързана тема пет минути по-късно.
Това добавя още един специален елемент към работата ни. Едно е да познаваш дадено вино от бутилката. Друго е да си бил на място, да си видял процеса лично и да си говорил с хората зад него.
След Магура например зад няколкото познати етикета вече виждаме и пещера, прилепи, бутилки под земята, Белоградчишките скали и един, доста неподходящо за жегата, пробит картер.
Не всичко от това е свързано с вино. Но май точно затова след подобни пътувания виното остава свързано с много повече от това, което има в чашата.
До следващия път,
Дени и Косьо🍷
Отпий. Наслади се. Празнувай… дори и без повод!
