Горун не е просто модерна българска изба, а проект с характер, скромност и ясна философия. От внимателно подбраните лозови масиви в Дунавската равнина до авторските им вина в лимитирани серии, те ни спечелиха с почтеност и вкус.
Не искаме просто да продаваме нашенско вино, а и да участваме в надграждането на винената култура у нас. Искаме да убеждаваме – не със лозунги, а с конкретни примери – че българското вино заслужава доверие, внимание и любов. Затова ти представяме ГОРУН в интервюто по-долу.
На въпросите отговаря Петър Ангелов, един от основните двигатели зад семейното начинание – амбициозен, със силна визия и дълбоки познания, Петър е представител на новото поколение български винопроизводители.
Приятно четене =)
1. За първи път опитах вино …
Не помня точно първата си глътка вино, вероятно е била някъде в ранна детска възраст – от чашата на моя баща или дядо. Но ясно помня друг спомен – моят дядо, който беше отдаден градинар, имаше малък парцел земя с овощни дръвчета, лозя, лешници, орехи, малини и къпини. Често с него палехме колата, той взимаше лозарските ножици и други инструменти и отивахме там. Той спокойно си вършеше някаква работа, а аз се разхождах из градините и ядях узрели плодове. Бил съм вероятно 5-6 годишен, но ясно помня как го гледах с интерес, когато подрязваше и грижеше за лозята и овошките, а той бавно ми предаваше майсторството, техниката и целта в занаята.
Запомнил съм миговете със спокойствието на мястото и моя дядо, който сякаш със синхрон и единение с природата се грижеше за растенията, а те му се отблагодаряваха. Това вероятно е едно от първите семена покълнали в мен, за да поема един ден по този път.
2. Моето вдъхновение, когато реших да правя вино, беше …
Когато започнахме новото си семейно бизнес начинание през 2014 – земеделие ориентирано към зърнопроизводство, ме привлече идеята за малко лозарско стопанство с малка бутикова изба, която да прави отличителни вина. Имах нужните предпоставки да започнем, семейството ми ме подкрепи и така стартирахме. Виното се прави в нашето семейство от незапомнени времена.
В рода ми има хора, които не само са се занимавали с винопроизводство, но и професионално са били свързани със земеделието – агрономи, бъчвари. Независимо дали професионално или любителски, виното никога не е отсъствало от домовете ни – вече повече от век то се създава с любов и се предава като занаят от поколение на поколение.
3. Първото вино, което направих беше …
От дете участвам в правенето на вино, но първите ни вина в професионалния ни път бяха през 2018-та от новозасадените ни масиви – малки експериментални 300-литрови партиди каберне фран, сира, гъмза и каберне совиньон. Още тогава показаха обещаващ потенциал, който беше и една от причините да продължим с изграждането на избата. Още помня запленяващия аромат на първата глътка гъмза, която си сипах директно от съда, както и стила и изяществото на каберне франа ни.
4. Ако трябва да опиша виното, което правя с три думи …
Страст, отдаденост, изкуство.
5. Едно от най-интересните неща за Горун, което хората може би не знаят е …
че името Горун е старо наименование на селището, където се намира винарната, а значението му е „зимен дъб“ – най-здравият дъб в гората.
6. Картината, която подхожда на вината Горун е …
Тераса на Нощно Кафене (Винсент ван Гог)
7. Довечера бих отворил/а бутилка …
Свеж, минерален и ароматен Кайлъшки Мискет в лятната неделя вечер.
8. Най-хубавият ми спомен, свързан с вино е …
Виното за мен е ежедневие, така че съпътства много хубави спомени. Десетки хубави моменти от работата, вечери и празненства със семейство и приятели, винени изложения, дегустации и събития, отпразнуване на награди с бутилка вино и много други.
9. Любимата ми част от винопроизводството – от лозето до бутилката – е …
В избата – дегустацията, на лозето – моментите, в които цялата работа е свършена и просто се разхождаш по залез слънце сред редовете и се наслаждаваш на картинката и удовлетворението от труда.
10. Най-подценяваното умение, което един добър винопроизводител трябва да има е …
…усет към природата, в частност лозята и характера им. Трябва да „слуша“ тях, защото те ще му кажат най-точно кое е най-хубавото вино, което може да направи от тях в избата.
Иначе, човек предприел това професионално начинание, трябва да има комплекс от много качества като силна воля, търпение, много познания в различните сфери на занаята, педантичност към работа, собствена визия и много други.
11. За да се пие по цял свят едно българско вино, то трябва да …
е добре направено, което вече е факт в много български изби. Второто е да му се даде лице, гласност и визия, за което е важен маркетингът, върху който предстои да се работи зад граница, за да може да научат навсякъде за уникалността на българските вина, които вече са създадени.
12. Опитайте моето вино, защото …
си заслужава!
13. Двете бутилки вино Горун, които бих препоръчал на някой са …
Горун Каберне Фран Резерва, Гъмза Резерва, но не може да мине и без Кайлъшки Мискет.
14. И последно: има ли нещо, което искаш да знаем за теб и виното ти, но сме пропуснали да те попитаме …
Опитайте вината и ще разберете всичко, което е нужно, а най-важното, което трябва да знаете е, че „най–хубавото предстои!“
Горун не е просто избата, с която започваме тази рубрика, а избата, която ни напомни защо изобщо обичаме да пием вино. След дълго странстване извън България, Горун бяха първата българска изба, в която истински се влюбихме. Тази среща беше като знак (и въздишка на облекчение), че у дома, се прави не просто добро, а вдъхновяващо вино.
Открихме ги неочаквано – на най-стандартно винено изложение – но още първата глътка ни издаде всичко: внимание към детайла, уважение към тероара, ръчно докосване и душа във всяка бутилка.
