Днес ще ви разкажем за Изабел Сими – първата жена винопроизводител в САЩ.
Нейната винарна процъфтява въпреки земетресения, икономически кризи и дори по време на Сухия режим. С находчивост, постоянство и необикновена сила на духа, Изабел Сими оставя траен отпечатък във винената култура на Америка.
Как започва всичко?
Изабел Сими е родена през 1886 г. в градчето Хийлдсбърг, щата Калифорния. Баща ѝ и чичо ѝ се заселили там след като емигрирали от Тоскана. Производството на вино било част от тяхното италианско наследство, а климатът в Калифорния – идеален за лозя. През 1876 г. двамата братя основали винарна „Сими“.
След близо три десетилетия упорит труд избата вече била сред най-успешните в щата. През 1904 г. обаче и двамата братя починали от грип, а 18-годишната Изабел останала начело на бизнеса. Както вече сме виждали и в други винени истории – като тази за Мадам Клико – понякога именно неочакваните трудности поставят младите жени в позицията да поемат контрола над съдбата си. Изабел Сими не е изключение.
Възможност в разгара на бедствие
Едно от първите решения, които младата Изабел взима, е да укрепи избите със стоманени подпори, за да намали риска при земетресения. Решението ѝ се оказва съдбоносно – през 1906 г. силен трус разтърсва Калифорния и унищожава множество бизнеси. Щетите за винарна „Сими“ са минимални.
Благодарение на предвидливостта на Изабел избата ѝ постига големи печалби, докато мнозина конкуренти не успяват да се възстановят.
Да продаваш алкохол законно, когато е незаконно
През 1920 г. американското правителство въвежда Сухия режим, който забранява производството, вноса, износа и продажбата на алкохолни напитки. За винопроизводителите това е истинска катастрофа. Избите се затварят, реколтите се унищожават, а запасите се конфискуват от властите.
Изабел обаче не се отказва. Вместо да приеме края, тя започва внимателно да търси вратичка в закона – и я открива. Американските регулации позволяват ограничено производство на алкохол за религиозни цели. Изабел решава да използва тази възможност и започва да произвежда църковно вино, предназначено за литургична употреба.
Скоро вината ѝ започват да се поръчват от църкви из цялата страна – от Калифорния до Ню Йорк. Така винарна „Сими“ не само оцелява през годините на Сухия режим, но и запазва своята инфраструктура, лозята и името си.
Когато Сухият режим приключва през декември 1933 г., винарна „Сими“ разполага с половин милион галона вино – готови за обществото, зажадняло след дългите години на Сухия режим.
Голямата депресия
Още преди края на Сухия режим, страната вече е обхваната от Голямата депресия – една от най-тежките икономически кризи в съвременната история. Между 1929 и 1932 г. производството в САЩ спада почти наполовина, а безработицата нараства шест пъти. Милиони хора се затрудняват да покрият основните си нужди и продажбите на всички стоки, които не са от първа необходимост, се сриват.
Но Изабел Сими не се предава. Тя решава, че няма да позволи на кризата да я изкара от бизнеса и отваря зала за дегустации на вино – нещо нетипично по онова време. По този начин посетителите могат не само да опитат вината, но и да купят по-малки количества на по-ниска цена.
С този ход Изабел успява да заобиколи посредниците и да предложи на хората именно това, от което имат нужда – достъпно вино в трудни времена. Идеята ѝ се оказва изключително успешна и поставя основите на модела за винени дегустации, който днес е част от почти всяка модерна изба.
„Обичайте виното, не войната!“
Залата за дегустации на Изабел преживява нови сътресения – Втората световна война и последвалите икономически кризи – но продължава да процъфтява. Винарна „Сими“ също оцелява и се развива, запазвайки репутацията си на едно от най-уважаваните имена в Калифорния.
През 1973 г. избата наема първата жена дипломиран енолог в САЩ – Мариян Граф.
Изабел се оттегля от активното управление, но ръководи залата за дегустации до смъртта си през 1981 г., на 95-годишна възраст. Тя запазва своя бунтарски дух през целия си живот и множество посетители си спомнят с топли чувства за възрастната дама, която ги посрещала лично в залата за дегустации с престилка с надпис: „Обичайте виното, не войната!“.
И ние твърдо заставаме зад максимата „обичайте виното, не войната“. Вярваме, че доброто вино носи мир – първо вътре в нас, после между нас. Затова подбираме всяка бутилка в нашия магазин не просто като продукт, а като малко послание за радост, спокойствие и човешка свързаност.
И ако историята на Изабел ни учи на нещо, то е, че дори в най-непредвидимите времена можем да изберем смелостта, добротата и една чаша вино, споделена с хората, които обичаме.
Отпийте. Насладете се. Празнувайте… женската изобретателност!
_ Мария Ковачева и Диана Софрониева за Two Bottles of Wine
